|
|
||
АТАНАС КАПРАЛОВ
|
Ти можеш да ме имаш чак утре... А сега - тъгувай ме, любима, с най-зимната тъга. Сама пред стъклописа, замръзнала en face, тъгувай мойте мисли, усмивка, пръсти, глас... Аз смътно ще те чувствам по въздуха стипчив. Тъгувай ме със устни. Но повече - с очи! И знай, че бродя тихо там някъде в снега, какъвто ме родиха сълзите ти, тъга: Отричан. Бит. Раняван. Премръзнал. Сам... Готов с дъх лед да разтопявам за капчица любов. |
|
|