Георгиев Росен Трифонов : другие произведения.

Безезичие

Самиздат: [Регистрация] [Найти] [Рейтинги] [Обсуждения] [Новинки] [Обзоры] [Помощь|Техвопросы]
Ссылки:
Школа кожевенного мастерства: сумки, ремни своими руками
 Ваша оценка:


БЕЗЕЗИЧИЕ

  
   Имало някога в някъдето един град. Един малък и не вярващ в нищо град. В центъра му се пропуквало старо, олющено параклисче. Последния поп все още го поскърпвал, сменявал понякога строшените от дечурлигата керемиди и стъкла и удрял камбаната поне три пъти дневно. Сутрин около пет и половина, точно на обяд и вечер - по залез слънце. Ала на жителите на това малко градче или голямо село в някъдето им писнало всяка сутрин по тъмно да ги разбужда ръждясалата камбана. Сбрали се те на събрание и единодушно решили да отстранят това безобразие. Тръгнала делегация от най-бабаитите и заварила дядо поп да бърше кандилниците и да припалва вощеници пред избелелият олтар. Влезли гражданите в храма с кални ботуши и най-главния се провикнал:
  -- Хей, чернокапецо, дошли сме да свалим тази тенекия от покрива, че ни буди сутрин прекалено рано, разплаква ни децата, пък и ни дразни с острия си звън!
   Прекръстил се попа и уплашено се опитал да ги спре:
  -- Чада мои, побойте се от Бога. Защото, ако аз съм служител Божи, то тая камбана е Неговия зов. Тя призовава, тя предупреждава. Тя е езика Божи!
   Не го чули безверниците. Покатерили се на камбанарията и започнали рушителното си дело. Успели само да откъснат езика на камбаната, но и това им стигало. Прибрали се по домовете и доволни заспали.
   През ноща Бог се явил на старият поп и тъй му рекъл:
  -- Сине Божи, дойдох да те спася, като те предупредя за гнева си. Нареждам ти колкото се може по скоро напусни този Содом, защото той е обречен!
  -- Но, Създателю.... - опитал се да Му противоречи попа.
  -- Ти Ме чу, нали! Ще затрия града, тъй както някога Съм създал причините и хората в него. Гневът Ми е голям и нищо не може да го смили.
   И Бог се стопил в нощта.
   Уплашил се попа, нахлузил набързо расото и изтичал в параклиса. Заудрял с все сила камбаната за да разбуди града. И едва тогава си спомнил за откъснатият и език.
   Изсвяткала гръмотевица, описала кръст в небето и лизнала камбанарията.
  -- Боже, защо?.. - извикал попа - Не мога да се отреча от Тебе, но не мога и да Те последвам. Аз съм човек !
   Последните му слова били заглушени от нов гръм и ураганен вятър ги разпилял.
   Взел попа едно въже и успял да го прекара през халката, на която до вчера висял камбанния език. Направил на другия край клуп, стъпил на стол и го нахлузил на врата си. Прекръстил се и катурнал стола под себе си.
   Лудият вятър залюлял тялото му и камбаната отекнала в нощта.
  
   1991 год.
 Ваша оценка:

Связаться с программистом сайта.

Новые книги авторов СИ, вышедшие из печати:
О.Болдырева "Крадуш. Чужие души" М.Николаев "Вторжение на Землю"

Как попасть в этoт список

Кожевенное мастерство | Сайт "Художники" | Доска об'явлений "Книги"